След G.Freidel изследванията на течните кристали временно навлизат в ниска точка. Също така се казва, че периодът от 1930 до 1960 г. е празен период за изследвания на течни кристали. Причината вероятно е, че по това време не е намерено практическо приложение на течните кристали. Въпреки това, през този период индустрията на полупроводниковата електроника постигна значително развитие. За да се даде възможност за прилагане на течни кристали в дисплеите, моделирането на прозрачни електроди и интегрирането на течни кристали и полупроводникови схеми - технология за микропроизводство са незаменими. С напредъка на полупроводниковата индустрия тези технологии са узрели.
През 40-те години на миналия век са разработени силициеви полупроводници, като се използват полупроводници n-тип, които провеждат електрони и p-тип полупроводници, които провеждат дупки, за да образуват pn интерфейс, и са изобретени диоди и транзистори. Преди това, за да се реализира функцията за изправяне от AC към DC във веригата, беше използван диод и транзистор за реализиране на функцията за усилване. Тези големи и тежки компоненти могат да бъдат напълно заменени от полупроводникови диоди и транзистори. Не е необходимо да се излъчват електрони във вакуума. Само в твърдото вещество, особено в много тънкия филм, функциите за изправяне и усилване могат да бъдат реализирани, така че електронната схема може да бъде миниатюризирана. промяна.
След това, използването на технология за оптична обработка за постигане на изтъняване и ултра-миниатюризация на модели на електронни схеми, включително диоди и транзистори. Тази техника се нарича накратко литография. През 60-те години на миналия век, с развитието на технологията на полупроводникови интегрални схеми, електронното оборудване постигна по-нататъшно миниатюризиране.
Напредъкът на гореспоменатата технология е незаменим за приложението в устройства с течнокристален дисплей. С по-нататъшното развитие на материалознанието и технологията за обработка на материали, както и с разработването на нови режими на дисплей и технологии за задвижване, технологията на дисплея с течни кристали постигна бързо развитие.
През 1968 г. GH Heilmeier, който работи за RCA в Съединените щати, публикува LCD устройство с DS режим. След това американските компании направиха първия си практически опит за цифрови LCD часовници.
LCD часовникът е променен от DS MODE на TN MODE
През май 1971 г. Optel Corporation от Съединените щати и Microma Corporation последователно въвеждат на пазара цифрови електронни часовници с дисплеи с течни кристали в режим DS през 1972 г. Въпреки това продуктите, лансирани от двете компании, имат проблеми с качеството и живота на течни кристали, които не могат да се използват дълго време, а също така имат проблеми като високо задвижващо напрежение и бавна скорост на реакция. За разлика от това, за да разреши гореспоменатите проблеми, Seiko Group в Япония не прие режима DS, а режима на дисплея TN, който успешно реализира практическото приложение. Режимът на дисплея TN е режим на дисплея без токов свръхток, така че издръжливостта е значително подобрена, загубата на мощност също е малка и може да се използва непрекъснато в продължение на 1,5-2 години дори без смяна на батерията.
Оттогава технологията на дисплея с течни кристали се развива бързо и сегашният TFT-LCD донесе ярки и цветни цветни дисплеи в живота ни.
