Китай е втората по големина икономика в света и вече е ръководил света икономически. Това господство обаче все още до голяма степен се основава на числа. Китай съчетава заглавието на най-големия стоманодобивен производител в света, по-голям износител и по-голям автомобилен пазар, но е и ""? Неотдавна китайско разследване привлече широко внимание. Проучването заяви: Промишленото равнище на Китай е 100 години зад Германия. Това очевидно е преувеличение, но посочва ключовия момент, че Китай трябва да подобри собствените си технологични възможности, а колкото по-скоро толкова по-добре.
Все по-ясно е, че икономическата трансформация на Китай ще бъде изключително болезнен процес. Въпреки това, ако искаме първо да подобрим застоялата или дори намаляваща промишлена конкурентоспособност в някои области, трансформацията е неутабилен път. Трансформацията играе решаваща роля за доброто функциониране на икономиката на Китай и нейното потребление. За щастие, обслужващата индустрия се разраства бързо, но не е достатъчно да се осигурят голям брой стабилни и добре платени работни места за насърчаване на потреблението. Промишлеността остава "основната сила" на Китай, какъвто е случаят в Германия. Само като запази своите индустриални предимства, Китай може да постигне възвишените си цели за растеж в дългосрочен план.
Китай се е посветил на технологичните иновации за тази цел. Ключовата дума за Китай е "Произведено в Китай 2025". Това е правилният старт, тъй като светът навлиза в прага на четвъртата индустриална революция – цифровата икономика. Който не участва в новата индустриална революция, ще бъде изоставен. Един от основните двигатели ще бъде цифровизацията на индустрията. Така Германия стартира инициативата "Индустрия 4.0" преди няколко години, която сега се преследва енергично.
Сигурността на данните и суверенитетът на данните са решаващите фактори за реализирането на четвъртата индустриална революция
Сега никой не може да предвиди кой ще излезе на върха в "ерата на Индустрията 4.0" и ще поеме водеща роля във все по-ожесточената международна пазарна конкуренция. Германските експерти са съгласни, че освен финансирането за НИРД, два тясно свързани фактора ще играят решаваща роля: сигурността на данните и суверенитета на данните.
Китай набляга по-скоро на "кибер суверенитета", а не на "цифровия суверенитет". Под контрола на правителството на киберпространството интернет стана напълно "прозрачен", а сигурността на данните не може да бъде защитена за компаниите.
Напротив обаче, това, от което се нуждае цифровата икономика, е защитено виртуално пространство, особено за промишлените данни. За успешното развитие на Industry 4.0 е необходимо да се защити "суверенитетът" на изследователите и инженерите на компаниите и изследователските институции, които носят иновациите. Те трябва да имат "юрисдикция" над данните. IoT и Industry 4.0 се считат за целенасочени и следователно по-интелигентни от днешното сигурно съхранение (решения в облака) и съществено увеличаване на обмена на данни. Тези решения могат да достигнат пълния си потенциал само ако компаниите в една и съща и свързаната с тях промишлености са готови да обменят определени данни. За да направите това те първо трябва да бъдат обезпечени срещу неразрешено разузнаване и кражбата или злоупотребата с тези данни. Същевременно е необходимо също така да се гарантира, че "собственикът" на данните може да управлява данните ефективно и гъвкаво, т.е. да има "суверенитет на данните". Това надхвърля ефективната защита на интелектуалната собственост, но последното все още представлява основна основа.
В Германия, за да решат някои от горепосочените проблеми, в началото на тази година асоциацията "Фраунхофер" и 16 компании обсъдиха как да се разработи ново "промишлено пространство за данни", основано на практически случаи на приложение, допринасяни от участващи компании, имащи за цел да предоставят сигурни данни Веригата за доставки създава виртуално пространство. Пространството трябва да може да съхранява данните сигурно, да осигурява контролиран и ограничен път на данните, а също така да гарантира сигурността на данните и суверенитета на данните. Това пространство следва да разчита на 5G широколентов достъп в бъдеще. Този силно иновативен проект може да послужи за пример.
Пред какви предизвикателства ще се изправи Китай?
За да може Китай да постигне "Индустрия 4.0", той трябва да отговори на следните специални предизвикателства: политиката на Китай в областта на интернет е много различна от тази на Германия. Следите, които изискват контрол, са много по-тежки. Например, в сравнение с Германия, Китай позволява анонимно участие в онлайн комуникацията само в много малък мащаб. Освен това има ясна тенденция в Китай да локализира чувствителни данни чрез закони. Този подход е в противопоставимо на интернет мисленето, особено на идеята за изграждане на модерни мрежи за данни с цел подпомагане на производството на продукти от световни компании.
В Китайския закон за киберсигурността, който все още не е преразгледан, има и разпоредба, която изисква от компаниите да представят криптирани пътища за дешифриране на данни на властите в допълнение към задължителните задължения за локализиране на данни. Такива разпоредби възпреха много компании и може да се превърнат в огромна пречка за Германия да засили сътрудничеството с Китай в областта на "Промишленост 4.0". Ние не виждаме никаква добавена стойност към политиката за сигурност чрез ограничаване на криптирането на производствените данни, като тя може дори да въведе допълнителни рискове за сигурността на недоразвити мрежови инфраструктури като управляваните от предприятия.
Ето защо настоятелно призоваваме Китай да преразгледа тази разпоредба или сериозно да ограничи прилагането ѝ. В противен случай Китай може да пропусне възможността да хване експресния влак преди Четвъртата индустриална революция официално да изрита. Ако светът има голям брой малки мрежи, които са обвързани със страната и са обект на разпоредби за локализиране на данни в много случаи, то не е в интерес на водещи компании като Huawei, Alibaba или Haier, което може сериозно да възпрепятства техния потенциал за развитие и иновации. .
Надявам се, че тези регламенти няма да се превърнат в реалност, но дори и така, вероятно някои важни германски компании и научноизследователски институции ще имат затруднения при работа с чувствителни технически данни чрез съществуващия китайски интернет. Защото, на първо място, скоростта на трансграничния обмен на данни не е достатъчно бърза, което е главоболие за германските компании в Китай. Второ, Китай няма защитено киберпространство, където компаниите могат спокойно да обменят данни. Поради тази причина Китай следва също така да обмисли създаването на "промишлено пространство за данни".
Германия и Китай са партньори с особена стойност и допълващ потенциал един към друг в областта на индустриалната дигитализация. За да може всестранното стратегическо партньорство между двете страни да прерасне в "Партньорство 4.0", е необходимо да се поеме по пътя на иновациите. Ако оперативно споразумение за киберсигурност може да бъде подписано възможно най-скоро, както обявиха двете страни по време на посещението на канцлера Меркел в Китай миналия октомври, то ще донесе нов тласък на по-нататъшното "надграждане" на партньорството между двете страни.
