Понастоящем има много видове така-наречени сензорни екрани. Обикновено сензорният екран се състои от различни компоненти от течнокристалния дисплей на устройството за показване. Прозрачен сензорен екран е прикрепен към предната част на устройството за показване. Този вид сензорен екран се нарича "тесен" сензорен екран. Обикновено входната среда е пръст.
Освен това има устройства за въвеждане, използващи специални химикалки или сензорни екрани с функции за управление с докосване{0}} в самия нов дисплей с течни кристали. Те се наричат "широки" сензорни екрани.
Тясно дефинираните сензорни екрани са грубо разделени на четири типа: резистивни, капацитивни, оптични и ултразвукови. Сензорните екрани с широк смисъл включват електромагнитна индукция и тип In Cell. Тези методи са класифицирани на Фигура 2-1. Тъй като нито един сензорен екран не е всемогъщ, има множество сензорни екрани. Например, резистивният тип е единственият превъзходен метод, който не избира да влезе в медиите, но има слаба издръжливост и не е подходящ за оперативните нужди на обществеността. Въпреки че капацитивните или оптични сензорни екрани са относително скъпи и имат ограничения в употребата, те са по-подходящи за продукти като електронни павилиони, които изискват дълготрайна издръжливост.
класифицира сензорните екрани от различни гледни точки, които могат да бъдат разделени на „електронни методи за откриване“ и „не-електрически методи“. Сензорният екран, използващ електронно откриване, е предимно резистивен и капацитивен. В този случай е необходимо да се използва прозрачен проводящ филм като ITO (Indium Tin Oxide) или ATO (Antimony Tin Oxide), който може да намали пропускливостта. Но неговият недостатък е, че дори ако този оптичен метод е по-добър по оптични характеристики, той често ще има недостатъка на грешна работа.
